Важното е да не им реагирате, съветва психолог (част I )
Снимка: Guliver / iStock
Тийнейджърът има много начини да изкара родителите си от кожа. Но някои фрази доказано ги вбесяват. А подрастващите умело жонглират с колоритни лафчета от сорта на: „И кво-о?“, „Пука ми“ или „Защо за другите може, а за мен – не?“
Наборът от тези фрази е много голям. Това може да е най-обикновена реплика, или неясно изпуснато възклицание, но то кой знае защо действа на родителите като изстрел от стартов пистолет. Те беснеят, заливат го с упреци, за да установят след известно време, че са безсилни и нямат разумна реакция.
Ето топ-8 на подобни „лафове“ и каква е разумната реакция в подобна ситуация.
Как е разумно да реагираме разказва Светлана Котова, майка на две деца, психолог, работещ с подрастващи и с техните родители.
„Нормално“
Класика в жанра. Периодът на откровените и пространни детски излияния в отговор на въпроса ни „Как си, как е положението?“, отдавна е приключил.
Сега, ако родителите искат да чуят нещо по-конкретно и по-искрено, трябва да се преборят да заслужат доверието на подрастващия - чрез своята искреност към него, с внимание, с такт и с търпение.
Ако той усети формализъм и равнодушие, или обратното – силна тревога и стремеж контрол , мама и татко никога няма да разберат примерно дали се справя в училище с омразната химия, сдобрил ли се е с приятеля си, общува ли с момичето, което харесва....
„Не се каня да…“
... да се извинявам, да се унижавам, да направя отново теста, да ходя на шахматния ти кръжок, да нося тази идиотска шапка и т.н ...
Това също е типична реакция на подрастващите. И тя се нарича протест. В тази възраст авторитетните фигури са връстниците, а мнението на родителите отстъпва на втори план.
И още – ако в класа не е популярно да си отличник, дори способния и отговорен ученик трудно ще намери мотивация да учи.
В тази възраст подрастващите са много импулсивни най-вече заради напора на хормоните. Настроението им става „игриво“ и те трудно оценяват обективно ситуацията. Често съзират заплаха за личната си независимост и в най-обикновените неща.
Родителите могат да помогнат на юношата спокойно да се ориентира в съответната ситуация, да прецени последствията при един или друг сценарий и да го улеснят при неговия личен и при това осъзнат избор.
„И кво-о?“ или по-конкретното: „Дреме ми!“
Подобни небрежни възклицания предизвикват силни вълнения у родителите: Боже, как сме го възпитали! На него всичко му е безразлично!
Не бързайте с изводите. На него не му е безразлично – просто му е по-лесно да постави защитна стена, отколкото да вниква в някаква болезнена ситуация или да прояви пред вас своята „слабост“.
Възможно е вашият юноша да не разбира наистина същината на постъпката си - примерно нагрубил е учителя си, обидил е възрастна жена или нещо от този род. В такъв случай – включете се: обсъждайте, опитайте да разберете, договаряйте се...
Ако допуснете даже един епизод на несправедливост, на лицемерно поведение или на слабост, той ще произнесе присъдата си – и за ситуацията, и за човека, замесен в нея.
Категоричността на мнението, делението на околния свят на черно и бяло са възрастови изблици, които нормално се „изглаждат“ с порастването. Е, не винаги и не при всички, но когато това се случи, човек става по-гъвкав психологически. По-адаптивен, както казват психолозите. Тогава той по-лесно взема решения, поема отговорност и постига успехи, а главното е, че се радва повече на живота.
Помагате и ако не осъждате емоционалните им пропадания, а се опитвате да ги разберете.
Говорете с вашите подрастващи деца. За живота, за хората. Така им помагате да преодолеят предубеждението си към един или друг човек, към някои ситуации.
Първоначално е важно да споделите чувствата на подрастващия юноша, да му признаете правото да изпитва всякакви чувства, а после да правите разбор на ситуацията и заедно да мислите какви са конструктивните стъпки можете да предприемете за подобряване на отношенията, които по някаква причина не вървят.
Следва продължение
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари